Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2018 22:52 - Войните за Кашмир и Джаму
Автор: barin Категория: История   
Прочетен: 4166 Коментари: 4 Гласове:
46

Последна промяна: 17.02.2018 22:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                       Кашмир и Джаму са две области, поделени между   Индия и Пакистан. За тях претенции предявява и Китай. Това са три ядрени сили, като всяко ново стълкновение между две от тях може да предизвика използване на ядрено оръжие, което ще е унищожително за света. При евентуално започване на нов конфликт, другата държава ще отговори, а при наличие на ядрено оръжие става опасно. Индия и Пакистан са водили четири войни, считано от 1947 г. Точно през 1947 г. Великобритания решава да даде независимост на Индия, но по стария рим ски принцип,"Разделяй и владей", който умело и успешно използва при водене на своята колониална политика отделя Пакистан, който е населен с мюсюлмани. Пакистан от своя страна се разделя на две части: западен и източен( бъдещата държава Бангладеш). Двете раздалечени  области на една държава , носещаимето Пакистан са отдалечени една от друга на огромно разстояние от гъсто населена територия на Индия. По начало Индия и Пакистан са гъсто населени многолюдни държави. 
                  През 1947 година Индия успява по мирен път да постигне своята независимост. Въпреки независимостта си Индия остава вярна на британската корона, като влиза в Британската икономическа общност. Великобритания запазва добрите отношения с бившите си колонии и търгува с тях. От търговията тя печели, но и държави като Индия също. За пример ще посоча, че двете, може би единствени държави, освен Етиопия са СИера Леоне и Либерия. Към момента те са толкова зле, че не приличат на държави. Не са научени на самоуправление и се бият помежду си, граждански войни от край време. 
                       
На 15 август 1947 г. Индия получава своята независимост, но от нея са отделени населените с мюсюлмани територии, като по този начин се образува държавата Пакистан. На 26 януари 1950 г. страната е обявена за република и в сила влиза първата ѝ конституция. Индия и Пакистан водят четири войни: 1947, 1965, 1971 и 1999 г.  Кашмир е древен център на санскритските книжовници. Според Махабхарата през древността Кашмир е управляван от камбоджите, а след това – от панчалите. По-късно Кашмир става част от Маурийската империя и от Кушанската империя. В началото на 8 век Кашмир е център на империята на Лалитадитя Муктапида, обхващаща Северна Индия и част от Централна Азия. През 12 век е нападнат от мюсюлманска тюркска армия, но е напълно окупиран от тюркския хан Зулкадур през 1322 г. През 1394 г. Кашмир е окупиран от тюрка Сикандар, който насилствено помюсюлманчва населението. След смъртта на последния индуистки владетел на Кашмир Удаян Дев през 1338 г. Кашмир е напълно подчинен от тюрките. През 1586 г. могулският император Акбар Велики завладява Кашмир от тюрките и назначава за негов управител Рамачандра I, който основава град Джаму (по името на богинята Джамуа Мата). Между 1780 и 1846 г. Кашмир е владян от сикхите. Между 1846 и 1947 г. княжеството е в сферата на Британската империя. Рамачандра I е прадядо на последният махараджа на Кашмир, Хари Сингх, чието княжество е нападнато от Пакистан на 20 октомври 1947 г. след независимостта на Индия и разделението между Индия и Пакистан.                                    Пакистан нахлува в княжество Кашмир, чийто махараджа, след кратка съпротива, се обръща към Индия за помощ и я получава при условие, че ще се присъедини към Индия, право, което му е дадено според споразумението за разделянето на Индия и Пакистан. Индийците обаче не изгонват пакистанците от вече окупираната територия, а им попречват да завземат цялото княжество и се обръщат към ООН. ООН препоръчва референдум, който обаче не се състоява. Индия и Пакистан водят войни за Кашмир през 19651971 и 1999 г. Индийският щат Джаму и Кашмир е 60% от територията на бившето княжество, Пакистан държи 20%, а Китай окупира през 1962 г. останалите 10%, североизточен Ладакх. Мнозинството от населението на Джаму и Кашмир е мюсюлманско, а пътят за излаз от Кашмирската долина е преграден от разделителната линия между Пакистан и Индия. Войните, които се водят между Индия и Пакистан са за спорните територии на Кашмир и Джаму. След 1990 г. Джаму и Кашмир е арена на сблъсъци между мюсюлмански партизани, подкрепяни от Пакистан, и индийската армия, която поддържа голям гарнизон в щата. Конфликтът води до хиляди жертви и се отразява тежко на жизненоважния туристически отрасъл. Освен четирите войни има и много гранични инциденти, които за малко да прерастнат във въоръжени сблъсъци. Кашмир и Джаму са място на постоянно тлеещ конфликт, като не се знае кога ще ескалира напрежението и няма да прерастне в открита война. Територията на Кашмир и Джаму е обединена в един индийски щат, населен с преобладаващо мюсюлманско население. 
               Щати на Индия:
  1. Андра Прадеш
  2. Аруначал Прадеш
  3. Асам
  4. Бихар
  5. Чхатисгарх
  6. Гоа
  7. Гуджарат
  8. Харяна
  9. Химачал Прадеш
  10. Джаму и Кашмир
  11. Джаркханд
  12. Карнатака
  13. Керала
  14. Мадхя Прадеш
  1. Махаращра
  2. Манипур
  3. Мегхалая
  4. Мизорам
  5. Нагаланд
  6. Ориса
  7. Пенджаб
  8. Раджастан
  9. Сиким
  10. Тамил Наду
  11. Телангана
  12. Трипура
  13. Утаракханд
  14. Утар Прадеш
  15. Западна Бенгалия
 
                    На 21 април 2017 г. се навършиха 60 години от първата резолюция на Съвета за сигурност на ООН по повод т. нар. Кашмирски въпрос. Този проблем можа да бъде наречен “вечен” за Индия и Пакистан. Откакто съществуват двете държави, съществува и той.

               Пакистан смята, че при разделянето на Британска Индия през 1947 година на две държави - Пакистан и днешната Индия - позицията на кашмирските мюсюлмани е останала неуредена. За тях разделянето на Индия е несправедливо и затова има спор за щата Кашмир и Джаму. Кашмир също го свързваме с хубавия скъп плат и пуловерите. Идва от порода кашмирски кози, които живеят в района на област Кашмир. В основата на разделянето беше поставен религиозният принцип: териториите с преобладаващо мюсюлманско население бяха отделени в държавата Пакистан, а земите, населени хиндуисти - в Индия. Осемдесет на сто от населението на тогавашен Кашмир беше мюсюлманско, и участта му като че ли беше предопределена. Но владетелят на княжествата Джаму и Кашмир, някой си махараджа Хари Сингх, който бил будист, отказал да организира плебисцит и присъединил Джаму заедно с Кашмир към Индия. Пакистан успя да отвоюва за себе си само северните райони на Кашмир.

                 През продължаващия вече 60 години индийско-пакистански конфликт, избухнал заради тези противоречия, двете държави не успяха да го решат по мирен път. Трите войни - 1947-1948, 1965 и 1971 година - също не помогнаха. Единственото, което успяха да направят двете страни, беше да се договорят през 1972 г. в Симл (Индия), че ще “зачитат Контролната линия”, определена от наблюдатели на ООН през декември 1971 г., а евентуалните бъдещи проблеми да решават единствено чрез двустранни мирни преговори.

Този подход беше потвърден на всички последвали двустранни преговори на високо равнище, но страните така и не се приближиха до фактическото разрешаване на проблема. Нещо повече, след “споразумението от Симл” в кашмирския проблем настъпиха нови процеси, които не водят към неговата стабилизация, а точно обратното. Причина за тази нова насока е и появата на дестабилизиращи фактори като намесата на талибаните и на Ал-Кайда, които, според Делхи, пакистанската страна използва в свой интерес в кашмирския конфликт.
                 Положението се промени през 1962 г., когато Китай реши да завземе част от Кашмир и навлезе в територията на Индия. Китайците минаха през Хималаите, които от север са по-полегати, а от юг- по- стръмни. Успяха да се настанят на около 10% от територията на щата Кашмир и Джаму. ООН не признаха завладяното и накараха Китай да отстъпи, независимо, че е велика сила с постоянно присъствие в съвета за сигурност на ООН.  Появата на ядрени оръжия и у двете страни не стана сдържащ фактор, както беше в отношенията между САЩ и СССР, а само накара световната общност да настръхва всеки път, когато Исламабад и Делхи повишават напрежението в Кашмир до военен конфликт. Така се развиха нещата по време на Каргилския конфликт през 1999 г. (Каргил е населено място в индийската част на Кашмир, намиращо се на 10 км южно от Контролната линия, арена на периодични военни действия и на двете страни). Така беше и по време на военно-политическото противопоставяне през 2001 - 2002 година, когато Индия и Пакистан бяха по-близо до война от когато и да било. Достатъчно е да се припомни, че тогава Индия съсредоточи край границата 3/4 от сухопътните си войски, а Пакистан изпрати практически цялата си армия. Индия и Пакистан имат голяма армия.  Опасната ситуация беше преодоляна с решителната намеса на международната общност, и преди всичко на Русия и САЩ.
 

image
Карта на спорната територия
                          Двете държави честват деня на независимостта си на 14 и 15 август, което е техния национален празник. Пакистан е преместил през 1958 г. своята столица от Карачи, най-големият им град и пристанище в Ислямабад. Като си спомням старите карти от преди 1958 г. се създава впечатление, че границата между Индия и Пакистан се е променила в полза на Пакистан и територията им се е увеличила. Това фактически не е така. Просто град Ислямабад не е бил отбелязан, а той е сравнително близо до Индия. Предвид наличието на ядрени оръжия у двете страни се говори често, че първия ядрен конфликт може да е точнои между тези две азиатски държави. Голяма е вероятността да бъде някъде около Северна Корея. 
            Кратка справка за Индия:
География и население
Площ 3 287 263 kmІ
(на 7-мо място)
Столица Ню Делхи
Най-голям град Мумбай (13 830 884 души)[1]
Официален език хинди и английски(1)
Население
(пребр.)
(на 2-ро място)
Население (оценка, 2016) 1 329 710 280[2]
Гъстота на нас. 407 души/kmІ
                  Кратка справка за Пакистан:
География и население
Площ 881 913 kmІ
(на 34-то място)
Столица Исламабад
33°40′ С.Ш., 73°10′ И.Д.
Най-голям град Карачи
Официален език урду, английски
Население
(пребр., 2009)
174 741 924
(на 6-то място)
Гъстота на нас. 207 души/kmІ
Да преминем към четирите открити войни между двете суверени държави Индия и Пакистан:
                 Първа индо-пакистанска война 1947-1948 г.:
                      Великобритания поставя пред щата алтернативата да се присъедини или към Индия, или към Пакистан. През същата година Пакистан завзема част от щата, населен главно с мюсюлмани. В отговор Махараджа Абдула Сингх присъединява щата към Индия, а през1948-49 г. проблемът е внесен за решаване от Съвета за сигурност на ООН. Първата „официална” война между Индия и Пакистан завършва в 1949 г. с подялбата на Кашмир. В 1952г. Индия и шейх Абдула се споразумяват за автономия на остатъка Джаму и Кашмир в рамките на Индия. Войната е предизвикана от спора между Индия и Пакистан за контрола над княжество Кашмир. Въоръжени племена от Пакистан нахлуват (22 октомври 1947) в Кашмир. По молба на махараджата на княжеството Индия изпраща свои войски; княжество Кашмир и Индия подписват Грамота за присъединяването на Кашмир към Индийския съюз. С участието на ООН на 27 юли 1948 се установява линия на прекратяване на огъня. По-голямата част от Кашмир се присъединява към Индийския съюз, северозападните и западните райони на княжеството остават под контрола на Пакистан. И за да е по голямо объркването през 1962 г. Китай анексира северната част на щата и го преименува на Аксай Чин. Пакистанската част днес се нарича Балтистан, по името на племето балти, което живее високо в планината. Балтите са обучени и се използват както шерпите в Хималаите за пренасяне на багаж при изкачване на високите върхове. В планината Каракорум се намират ччетири от осемхилядниците . Споровете за Кашмир продължават и до наши дни. С тази война не бяха решени. В рамките на няколко дни Индия изпраща войски в кризисните региони против бунтуващите се. Пакистан не приема навлизането на армията на Индия. Ето защо още от края на колониалната власт започва Инду-Мюсюлмански конфликт се прехвърля върху държавната политика и печели все повече актуалност. Като причина за войната, както и за следващите можве да се  посочи разделянето от Великобриания. Между впрочем следколониалното разделяне на държавите и определянето на границите става причина за още конфликти в различни точки на света. Друга причина е на етническа основа или казано още демографска. Населението в определени райони се променя по състав и численост, а с промяната малцинствата може да се увеличат и да поискат автономия или да се присъединят към съседна държава. Освен в средна Азия има войни и в Сирия, кюрдите искат независимост, кавказките народи също.   Ескалацията води до започването на Индийско-Пакистанската война, която свършва през 1949 с разделянето на Кашмир на две части под опеката на ООН. На юг от границата се простира Джиму и Кашмир (около две трети от територията), докато западните части остават под управлението на Пакистан. След разпадането на Британска Индия през 1947 г., са се образували на новите независими държави: Индийския съюз и властта на Пакистан. Разделянето на бившата британска Индия доведе до принудителното изселване на  12.5 милиона души, от няколко стотин хиляди до един милион души са били убити в същото време. Индия става светска държава с мнозинство индуски население и Пакистан се превърна в ислямска държава с преобладаващо мюсюлманско население. Границата между тези части създава така наречената Контролна линия от 1949. Тя е дълга 750 километра и е под мандата на Обединените Нации. 
                       Втора Индо-пакистанска война 1965 г. 
                  През август- септември 1965 г. настъпи поредния втори въоръжен конфликт между 
Индия и Пакистан . Започвайки с опита на Пакистан да вдигне въстание в индийската част на спорната държава Кашмир, скоро конфликтът пое характер на гранична война между двете държави. Борбата не определя победител, войната приключи с равенство след намесата на ООН.      През пролетта на 1965 г. между Индия и Пакистан възниква граничен конфликт поради голямата територия на Великия Каш Ран. Който провокира конфликта, остава неясно, но през март-април на границата имаше въоръжени сблъсъци между граничната охрана на двете страни, въоръжените сили на двете страни бяха доведени до пълна бойна готовност и закачени до границата. Конфликтът нямаше време да избухне в пълна сила: Британия се намеси, чрез която страните се договориха за прекратяване на огъня на 30 юни. Окончателно, но временно спорът за Ках Рана е напълно уреден едва на 4 юли 1969 г. от споразуменията, сключени в Исламабад: Пакистан е получил 900 кмІ територия, въпреки че е претендирал за много по-голяма площ.
Трета индо-пакистанска война 1971 г.
Започва на 3 декември с въздушно нападение на пакистанската авиация над 8 индийски летища. Поредният конфликт отразява стари противоречия между съседните държави и последствията от политическата криза в Пакистан, породена след изборите от 7 декември 1970. Те са спечелени от източнопакистанския лидер М. Рахман, но президентът Яхия хан оторизира с пълномощия на премиер З. Али Бхуто. В източната част на страната са изпратени (25 март 1971) войски на правителството. На 26 март представители на Източен Пакистан обявяват създаването на Република Бангладеш. Индия подкрепя каузата на М. Рахман и новата държава. След пакистанското нападение над военновъздушните и бази Индия признава (6 декември) правителството на Бангладеш. На 10 декември въоръжените сили от Източен Пакистан минават под командването на индийските войски и заедно настъпват към столицата на Източен Пакистан Дака. Войната завършва на 16 декември, когато обсаденият пакистански гарнизон в Дака капитулира. Може да се кажи, че войната се води за отделяне на Бангладеш, защото това е резултата от нея след завършването ѝ. Като се вземе предвид голямото разстояние между Източната и Западната част на Пакистан може да се види, че не е удобно и има трудности в управлението, комуникациите, администрирането и транспорта на две отдалечени области от една държава, разположена от двете страни на враждебна държава, с която има временно затихнал конфликт. В следобеда на 3 декември 1971 г. пакистанските военновъздушни сили бомбардират редица индийски бази. Тази операция, носещ кодовото име "Чингис хан", е замислена под влиянието на израелски въздушен удар на първия ден от Шестдневната война през 1967 г., в резултат на което ВВС на арабските държави са почти унищожени. Пакистан се явява държавата, която този път напада първа. Тя обаче не успя да повтори израелския успех, а щетите от нападенията бяха минимални. След полунощ Индира Ганди предаде радиопредаване на народа, в която обяви началото на войната. Почти по същото време индийската авиация започна да отправя ответни удари по въздушните бази в Пакистан. На 4 декември Индия обяви извънредно положение и започна мобилизацията на населението. На източния фронт индийските сили, заедно със звеното на Муки Бачини бързо заобиколиха основните отбранителни части на врага. Решаващ фактор тук беше голямата мобилност в труден терен. Добре доказани плаващи цистерни PT-76 и транспортни хеликоптери Mi-4 съветско производство. До края на втората седмица на войната индийската армия се приближи до Дака. Не виждайки по-нататъшна съпротива, на 16 декември командирът на пакистанските войски в Бангладеш генерал Ниязи подписа акта за предаване на своята група. На 17 декември Индия обяви примирие. Това е краят на войната. Бангладеш е призната за независима държава. Границата между Индия и Пакистан остава непроменена. Пакистан не успява да осъществи целите и замисъла си ведствие неуспешните бойни действия. Напрежението временно е затихнало, но остава занапред.
Четвърта индо-пакистанска война( Каргилска война) 1999 г.:
В края на 1998 г. и началото на 1999 г. започна да се наблюдава леко затопляне в отношенията между Индия и Пакистан. Няколко срещи на високо равнище бяха проведени през февруари, министър-председателят на Индия посети пакистанския град Лахор, където откри автобусна линия между него и град Амритсар. Декларацията от Лахор беше подписана, за да се намали рискът от случайно или неразрешено използване на ядрени оръжия от тези страни (и двете страни извършиха ядрени опити през 1998 г.). Двете държави вече официално бяха ядрени сили. В същото време ключовият въпрос на двустранните отношения остава въпросът за държавата Джаму и Кашмир, разделен на контролна линия след войната от 1947-1948 г. Не всички членове на пакистански военен елит поддържат политика на сближаване с Индия. Генералният щаб на пакистанската армия е разработен план за проникване в индийската част на държавата и дейността на редица позиции в планините в област Каргил е в състояние да накара индийците да напусне ледника Сиечан, който се намира на изток, спорадично сражения между граничната охрана на двете страни, тъй като се случва през 1980 година. Има несигурност за това дали информира началник на генералния щаб Первез Мушараф за плана на министър-председател на Пакистан Наваз Шариф. Самият Шариф по-късно твърди, че е научил за събитията в Каргил индийското страна. И четвъртата война приключва с с победата на индианците, тъй като те успяха да отблъснат почти всички територии, заловени от бойците в първите дни на битката. Поражението засегна морала на въоръжените сили на страната и като цяло порази репутацията на пакистанската армия и правителството. Напрегнатите отношения, възникнали след войната между Наваз Шариф и началника на сухопътните сили Первез Мушараф, доведоха до преврата и освобождаването на Шариф за премиер. В Пакистан отново, след 12-годишна прекъсване, военните дойдоха на власт. Победата бе спечелена с цената на изключително високо напрежение на войските, създавайки множество числено превъзходство, използвайки авиацията и тежките оръжия, въпреки че бойците бяха оборудвани само с леки и малки оръжия (пакистанската артилерия, въпреки че се усещаше, все още се използваше доста тясно) .
imageimage
Карта на Индия

Карта на Пакистан
През 2002 г. имаше голямо нарастване на обстановката, но до нова война не се стигна. Може спокойно да се кажи, че се размина ядрен конфликт между две държави. Локалното спречкване можеше да доведе до непредвидимми последици за човечеството.
Не трябва да се пренебрегва и омаловажава напрежението между Индия и Пакистан, защото двете страни официално разполагат с ядрено оръжие. Спорната зона в Кашмир и Джаму остава и въпроса за територията остава нерешен.
Война между Индия и Китай 1962 г.:
Неуреденият въпрос за изчертаване на границата между бившата британска Индия и Тибет. Войната от 1962 г. между Инадия и Китай има пряко отношение към въпроса за територията на Кашмир и Джаму, затова ще у отделя внимание и място в темата. . Една от тях, с площ от 518 кмІ, се намира в североизточната част на Кашмир, известна още като Аксай-Чин . Втората оспорвана територия е разположена в северната част на модерното състояние Аруначал Прадеш, заемайки площ от 82,88 хиляди кв. км по граничен участък с дължина около 700 километра. Като една от причините за влошаване на отношенията между страните бе фактът, че Индия откри път, построен от Китай през Аксай-Чин, очевидно изграден за подобряване на достъпа до Тибет, където ситуацията беше напрегната. През 1960 г. Китай предлага да отстъпи Източна спорната област до Индия в замяна на свободата на ръцете в западната граница . Според друга версия, истинската причина за китайците беше даването на политическо убежище от страна на Индия четиринадесетия Далай Лама, който избяга от Тибет, след като китайците заловиха тази страна през 1950 г. През 1962 г. военните операции придобиват жесток характер. Китайците са нападнали индийски позиции в близост до dhol и Khinzemana, а след това да се развият в настъпление по двата фланга на Tawang - Bumly от север и от запад, където китайците преследвани индийските войски, отстъпвайки от Нямкачу. Тогава във военните действия имаше спокойствие в продължение на няколко дни. След няколкодневно затишие военните действия бяха подновени.на 14 ноември. китайците потискат почти цялото разделение на Камеон и буквално побеждават 4-та пехотна дивизия на Индия. Сектор Валонг е станал свидетел на по-равностойно и недовършени битки. В Ладакх не се наблюдаваше нерешителността, демонстрирана на североизток. Основната тежест падна върху ожесточени локални битки в Резенг-Ла На 21 ноември Пекин радио обяви едностранно прекратяване на огъня: СССР не подкрепят Китай и показа неутралност, противно на прогнозите на Мао Цзедун, да се надяваме, както винаги, да се използва помощта на Съветския съюз, и Обединеното кралство и Съединените щати започна доставка на оръжие за Индия. След това военните действия бяха прекратени и войната бързо приключи. По-късно напрежението ескалира през 1967 г., когато имаше малък граничен конфликт между двете най-многочислени държави в света. Не е за пренебрегване факта, че в Кашмир и Джаму Индия надделя в конфликта, но проблемът продължава да го има. В новините от време на време се говори за напрягане на обстановката и гранични престрелки. Границата минава на над 5000 м.н.в. и има смъртни случаи от измръзване, освен убити по време на гранично патрулиране в района на граничната линия. Има чести обвинения в нарушаване на държавния суверенитет.



Гласувай:
46



1. rosiela - Ей, правиш - струваш,
17.02.2018 23:37
все нещо интересно и новаторско намериш. Откога те чаках да се появиш с нова тема.
цитирай
2. barin - Здравей, Роси. Тук трябваше повече ...
18.02.2018 05:47
Здравей, Роси. Тук трябваше повече да прочета, за да го напиша. Конфликта между Индия и Пакистан е интересен, а при всяко покачване на напрежението светът трябва да обръща внимание и международните институции да правят всичко възможно да охладят страстите.
Поздрави!
цитирай
3. kvg55 - barin,
18.02.2018 11:16
Този конфликт го помня още като ученик в гимназията.
цитирай
4. barin - Здравей, kvg55. Учих го във Воен...
18.02.2018 12:23
Здравей, kvg55. Учих го във Военноморското училище и после в Академията. Дори моята разработка за Новите войи беше добре приета.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: barin
Категория: История
Прочетен: 3645130
Постинги: 423
Коментари: 5974
Гласове: 67332
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031