Борислав Борисов

Завършека на трансферния прозорец предопредели ново увеличение на средните заплати на основните футболисти в Англия. На практика сделката за Алексис Санчес се е случила, заради възможността заплата на чилиеца да бъде над 400 хиляди на седмица. Ако има (както твърдят слуховете) и бонус при подписването, тогава стойността на контракта става много по-сериозна. Наблюдавайки процесите в световния спорт, започвам все по-отчетливо да забелязваме увеличаване на мощта, която имат играчите.

Звездите над отбора

Да започнем с идеята на Новак Джокович да направи синдикат на играчите в тениса. Основната причина, която бе изтъкната е възможността състезателите да печелят много повече пари от наградния фонд в сравнение с настоящото положение. Очевидно е, че елитният спорт вече генерира огромни проходи, защото потребителите (ние вероятно все още предпочитаме да ги наричаме фенове, но не съм убеден докога) са готови за плащат, за да получат удоволствието да гледат най-силните в действие. Дали бизнес-моделът в тениса е достатъчно добре функциониращ не мога да кажа, но е абсолютно ясно, че уеличението на парите, които се печелят от играта няма да остане незабелязано от играчите и техните агенти.

Да добавим и американските спортове. Признавам си, че имам наблюдения предимно в баскетбола, макар и не най-задълбочените. Но е съвсем ясно, че интересите на големите звезди диктуват много неща в играта. Да вземем за пример случилото се в Кливланд Кавалиърс в последния ден за трансфери. На практика бе създаден чисто нов отбор около голямата звезда Леброн Джеймс. Според последните анализи има две обяснения. Едното е да се направи така, че Леброн Джеймс да поиска да остане в Кливланд, като се създадат всички необходими условия за него. А другото е свързано с евентуалното му напускане и тогава тези сделки биха били една добра начална опция за бъдещето на отбора. И в двете обаче всичко се върти около голямата звезда на играта в САЩ. Какво иска Леброн? Каквото и да иска, Кливланд изглежда готов да му го даде, като между другото ще иска и да се подсигури за бъдещето при неблагоприятно развитие на ситуацията.  

Това са само два примера. Убеден съм, че може да намерим още много в същата посока. Ясна е тенденцията – звездите определят основните правила, а останалите се съобразяват с тях. За мен проблемът е генерален, защото най-хубавото нещо в спорта е триумфът на отбора над индивидуалността. А с течение на времето дори се ликвидира възможността за подобно състезание, защото дори първоначалната стратегия за развитие на клубовете и организациите е свързана с личността, която всички виждат като звезда. Изкривяването на основните предимства на спорта като социално явление със сигурност ще доведе до различен тип мислене на потребителите на този продукт. В Реал Мадрид и Барселона всичко се въртеше години наред около Меси и Роналдо. Сега въпросът и на двете места е какво ще правим, когато те двамата си отидат. И ми се струва, че яростно в Мадрид и Каталуня търсят отговорите, за да са готови за бъдещето.

Имат ли право играчите?

Завършвам тезата си с твърдението, че все повече ще се говори за един играч, вместо да се акцентира върху отбора. За мен е жалко, но индивидуалностите излизат победители на този етап. Добре, нека си зададем друг въпрос. Имат ли право играчите, в който и да е спорт да изискват по-голям дял от приходите? Би било логично да е така, защото те са единствените, без които шоуто май няма да може да продължи. Можеш да смениш мениджъра, президента, спонсора, стратегията, може да потърсиш дори друг тип фенове. Е, може би можеш да вземеш и други играчи, но все пак звездите не са безкрайно много. И ако те се обединят (това е факт в американските спортове от доста време), тогава става трудно да бъдат пренебрегвани исканията им. Точно заради това желанието на Джокович за такъв синдикат на тенисистите е толкова значимо като идея.

Ясно е, че и няма как само играчите да прибират всички пари, защото те пък ще са безсилни да достигнат онези равнища на бизнеса без удобствата на цалата машина от спонсори, мениджъри, агенти и така нататък. Което пък логично ни води към идеята какво ще трябва да е разделението.

Разделението

Е, аз нямам отговор на този въпрос. Обаче за мен спортът съвсем скоро ще се изправи пред подобен важен въпрос. Как да се регламентират отношенията между всички участници в този бизнес? Трябва да има някакви правила, защото в противен случай всяка отделна група може да се опита (а вероятно и сега го прави) да се възползва от слабостите на другите играчи на пазара на спорта. А е съвсем ясно, че всеки има своите слабости. И вместо да властва стратегията на „извиването на ръце от позицията на силата”, далеч по-нормално би било да има точно определени правила, разбирайте проценти. И в тази област обаче американските спортове превъзхождат останалите и то много, страшно много.

И какъв е изводът? Оказва се, че бавно, но съвсем сигурно всички спортове вървят към американизирането си. Не казвам, че това е лошо. Може би е редно да има правила. Моят проблем е в нещо съвсем друго. Все повече парите се обвързват с приходите, а не с резултатите. Преди години беше нормално един футболен отбор, който е станал шампион на ... нека е Европа, да има повече приходи от онзи, който е изпаднал от елита на Англия. Нямаше човек, на когото да му хрумне да търси дори такова сравнение, а сега се гледа всеки път. Тогава как да не е учудващо, че разликата между 10-тия във Висшата Лига Борнемут и 18-тия Саутхямптън е само 5 точки. Бърнли (7-ми), Лестър (8-ми) и Евертън (9-ти) не са чак толкова по-напред и разликата до 18-а позиция е съответно 10, 9 и 8 точки. Всичко това говори само за едно – отборите искат просто да съществуват във Висшата лига. Тях ги интересува просто да са част от разделянето на паричните средства, които английската футболна лига дава. Този тип мислене е проблем, но ... няма как да бъде променен.